Въпреки че Руанда измина дълъг път от геноцида през 1994 г., белезите от миналото все още преследват нацията
КИГАЛИ, Руанда (AP) — Руанда се готви да отбележи 30-ата годишнина от най-ужасния период в източноафриканската нация през история — геноцидът срещу своето малцинство тутси. Към днешна дата все още се откриват нови масови гробове в страната с население от 14 милиона души, мрачно напомняне за мащаба на убийствата.
Делегации от цял свят ще се съберат в неделя в столицата Кигали докато Руанда провежда мрачни възпоменания на кланетата от 1994 г. Сред високопоставените посетители се очаква да бъдат Бил Клинтън, президентът на САЩ по времето на геноцида, и израелският президент Исак Херцог.
В предварително записано видео преди церемониите френският президент Еманюел Макрон каза в четвъртък, че Франция и нейните съюзници са можели да спрат геноцида, но не са имали воля да го направят. Декларацията на Макрон дойде три години след като той призна "огромната отговорност" на Франция - най-близкият европейски съюзник на Руанда през 1994 г. - за това, че не успя да спре плъзгането на страната към клането.
Ето поглед към миналото и как Руанда се е променила при президента Пол Кагаме, хвален от мнозина за осигуряването на относителен мир и стабилност, но също така хулен от други заради неговата нетърпимост към несъгласието.
КАКВО СЕ СЛУЧИ ПРЕЗ 1994?
Около 800 000 тутси бяха убити от екстремистките хуту в кланета, продължили над 100 дни. Някои умерени хуту, които се опитаха да защитят членове на малцинството тутси, също бяха атакувани.
Убийствата започнаха, когато самолет, превозващ тогавашния президент Жувенал Хабиаримана, член на мнозинството хуту, беше свален на 6 април 1994 г. над Кигали. Тутси бяха обвинени за свалянето на самолета и убийството на президента. Разгневени банди от хуту екстремисти започнаха да убиват тутси, подкрепяни от армията и полицията.
Много жертви — включително деца — бяха насечени до смърт с мачете. Бунтовническата група на Кагаме, ръководеният от тутси Руандийски патриотичен фронт, успя да спре убийствата, завзе властта и оттогава, като политическа партия, управлява Руанда.
Правителството на Кагаме и организациите на оцелелите от геноцид често са обвинявали Франция, че е обучавала и въоръжавала милиции и войски, които са ръководили бунтуването, като понякога са казвали, че очакват официално извинение.
Доклад, поръчан от Макрон през 2019 г. и публикуван през 2021 г., заключава, че френските власти не са успели да видят накъде се е насочил режимът на Хабиаримана, който Франция подкрепя, и впоследствие са твърде бавни, за да признаят мащаба на убийствата. Докладът обаче изчисти Франция от всякакво съучастие в кланетата.
КАКВО СЛЕДВА ГЕНОЦИДА?
След като Кагаме завзе властта, много служители на хуту избягаха в изгнание или бяха арестувани и хвърлени в затвора за техните предполагаеми роли в геноцида. Някои избягаха в съседно Конго, където присъствието им провокира въоръжен конфликт. В края на 90-те години на миналия век Руанда на два пъти изпрати силите си дълбоко в Конго, отчасти за преследване на бунтовниците хуту.
Някои правозащитни групи обвиниха новите власти на Руанда в нападения за отмъщение, но правителството заклейми обвиненията, заявявайки, че неуважение към паметта на жертвите на геноцида.
Кагаме, който е израснал като бежанец в съседна Уганда, е де факто владетел на Руанда, първо като вицепрезидент от 1994 до 2000 г., след това като действащ президент. Той беше избран за длъжност през 2003 г. и оттогава е преизбиран няколко пъти.
КАКВА Е ПОЛИТИЧЕСКАТА СИТУАЦИЯ?
Управляващата партия в Руанда е твърдо начело, без опозиция, докато най-силните критици на Кагаме сега живеят в изгнание. Кагаме спечели последните президентски избори през 2017 г. с близо 99% от гласовете след кампания, която Amnesty International описа като белязана от потискане и „климат на страх“.
Критиците обвиниха правителството, че насилва опонентите да избягат, да ги затворят или да ги накарат да изчезнат, докато някои са убити при мистериозни обстоятелства. Правозащитни групи цитират сериозни ограничения в интернет, както и на свободата на събранията и изразяването.
Някои твърдят, че Кагаме е използвал предполагаемото западно чувство за вина за геноцида, за да закрепи хватката си в Руанда.
Сега като кандидат на предстоящите президентски избори през юли, Кагаме се е включил в ролята на лидер на растяща икономика, белязана от технологични иновации, като неговите поддръжници често рекламират Руанда като нововъзникващ бизнес център в Африка.
А ПОМИРЕНИЕТО?
Властите в Руанда силно насърчиха националното единство сред мнозинството хуту и малцинството тутси и тва, с отделно правителствено министерство, посветено на усилията за помирение.
правителството наложи строг наказателен кодекс, за да накаже геноцида и да забрани идеологията зад него, а личните карти на Руанда вече не идентифицират човек по етническа принадлежност. Уроците за геноцида са част от учебната програма в училищата.
Въпреки това водеща група на оцелелите посочва, че трябва да се направи повече, за да се изкорени това, което властите описват като „идеология на геноцида“ сред някои руандийци.
КАК ИЗГЛЕЖДА РУАНДА ДНЕС?
Улиците на Кигали са чисти и без дупки. Изхвърлянето на отпадъци е забранено. Технологичните предприемачи се стичат тук от далеч и нашир. Стилни нови сгради придават на града модерен облик, а центърът за иновации има за цел да подхранва местни таланти в дигиталната култура.
Но бедността е широко разпространена извън Кигали, като повечето хора все още оцеляват чрез земеделие за препитание. Колиби с ламаринени покриви, осеяли провинцията през 1994 г., остават навсякъде в Руанда.
Нацията обаче е млада, като всеки друг гражданин е под 30-годишна възраст, което дава надежда на стремежите за общество след геноцида, в което етническата или племенната принадлежност не е на първо място.
Корупцията сред служителите не е толкова широко разпространена, колкото сред другите правителства в тази част на Африка, отчасти благодарение на политиката на нулева толерантност към подкупите.
ИМА ЛИ ПРОБЛЕМИ НА ХОРИЗОНТА ?
Макар и предимно мирна, Руанда имаше проблемни отношения със своите съседи. Напоследък избухна напрежение с Конго, като лидерите на двете страни се обвиняват взаимно в подкрепа на различни въоръжени групи.
Конго твърди, че Руанда подкрепя бунтовниците М23, които са предимно бойци от Тутси, базирани в отдалечен район на източно Конго. Бунтът на M23 разсели стотици хиляди в провинция Северно Киву в Конго през последните години. Руанда твърди, че армията на Конго вербува мъже хуту, които са участвали в кланетата през 1994 г.
ООН експерти цитираха „солидни доказателства“, че членове на въоръжените сили на Руанда са провеждали операции в източно Конго в подкрепа на M23, а през февруари, на фона на драматично военно натрупване по границата, Вашингтон призова властите в Руанда да изтеглят войските и ракетните системи от Конго.
През януари Бурунди, чиито войски се бият заедно с конгоанската армия в източно Конго, затвори границата си с Руанда и започна да депортира руандийци. Това се случи малко след като президентът на Бурунди Еваристе Ндайишимие обвини Руанда, че подкрепя базираните в Конго бунтовници, които се противопоставят на неговото правителство. Руанда отрича обвинението.
Руанда също беше в новините наскоро заради сделка с Великобритания, според която мигрантите, които пресичат Ламанша в малки лодки, се изпращат до Руанда, където ще останат за постоянно. Планът е спрян заради правни предизвикателства. През ноември Върховният съд на Обединеното кралство постанови, че планът е незаконен, заявявайки, че Руанда не е безопасна дестинация за търсещите убежище.
